Галерия от планетарни мъглявини от Чандра и Хъбъл

Когато една звезда като нашето слънце умре, тя първо се набъбва в червен гигант, а по -късно изхвърля външните си слоеве в космоса. Тогава звездата вече не се счита за обикновена звезда. Той се е превърнал в обект, известен на астрономите като aпланетарна мъглявина. Слънцето ни ще стане едно, след милиарди години. Тази галерия показва изображения на четири планетарни мъглявини. Първото изображение е композитно, показано в рентгеновата част на спектъра чрез данни от рентгеновата обсерватория на НАСА (лилаво) и в оптична светлина чрез данни от космическия телескоп Хъбъл (червено, зелено и синьо).


Комбинирано изображение-рентгеново и оптично-от рентгеновата обсерватория Чандра и космическия телескоп Хъбъл, показващо четири планетарни мъглявини в рамките на 5000 светлинни години от Земята.

Показаните тук планетарни мъглявини са NGC 6543 (мъглявина с котешко око), NGC 7662, NGC 7009 и NGC 6826. Всички те се намират на по-малко от 5000 светлинни години от Земята. Те са част от първото систематично проучване на Чандра на такива обекти в квартала на нашето слънце. Астрономите публикуваха тези резултати в броя от август 2012 г.Астрономическият вестник. Първите двама автори са Джоел Кастнър и Родолфо Монтез-младши от Рочестърския технологичен институт в Ню Йорк, придружени от 23 съавтори.


Това следващо изображение е това, което Чандра видя сама.

Четири планетарни мъглявини, както се вижда от рентгеновата обсерватория Чандра на НАСА.

Окончателното изображение е това, което видя само космическият телескоп Хъбъл.

Четири планетарни мъглявини, видени от космическия телескоп Хъбъл.


Прочетете повече за тези изображения от рентгеновата обсерватория на Чандра

Може би най -известната планетарна мъглявина сред астрономите аматьори, Пръстеновата мъглявина или M57, снимана чрез аматьорски телескопи. Ранният телескоп на Хершел видя тези обекти много по -малко ясно от това. Изображение чрез www.smokymtnastro.org.

Терминътпланетарна мъглявинае погрешно наименование, между другото. Тези обекти нямат нищо общо с планетите. Известният астроном Уилям Хершел за първи път наблюдава този клас обекти през ранен телескоп през 1784 или ’85. Те му напомниха за планетата Уран, която самият Хершел беше открил през 1781 г. Името на Хершел за тези обекти остана, въпреки че днес знаем, че планетарните мъглявини нямат нищо общо с близките планети като Уран и всъщност се намират далеч отвъд нашата слънчева система.

В крайна сметка: Четири планетарни мъглявини-всички разположени в рамките на 5000 светлинни години от Земята-както се вижда от рентгеновата обсерватория Чандра и космическия телескоп Хъбъл. Тази публикация показва композитно изображение както от Чандра, така и от Хъбъл, след това още две изображения само от Чандра и само от Хъбъл.


Обширното рентгеново изобразяване на умиращи звезди е неизследвана територия